42

и с преименуването
в разслояването на защо
местоименията
а и хаосът на място-то е характерен
(ти не беше ли в отсенките му) но

не е позлата
мисълта приклекнала върху ушите ми
елипсоиди
като примамките последователност
върху пирамидите или ‘разбитите в очите призми’
(нека бъдем причестени в заключения от чисти думи)
и под формата на свечеряване
да бъде сложен край с безсрамното безумство на случайността
(оригиналът ли е нужен)
но малко изкушен от онова лъжовното
двойно по-фалшив и добродетелен

а можехме да разчертаем произход в себестойността
(непривична на оглеждане e опитомената цивилизованост)
до вертикалността на значенето
все понякога
(колкото и новите пулсации да са предчувствие за скрити измерения)
омерзителното наклонява еволюционния стремеж към предпочитаното

върху нагледа са следите на животни и растения
познатото
и идеалистическо неразбирателство
с понятия за междини по мисленето
(не познатото)
обезсмислят съществуваването
с отглеждане
или опитомяване
макар етическото да не предпоставя начина
нито пък субекта припокрива фактите

43

капацитетът му ме комбинира избирателно
но не показва форма
(колкото се абстрахира от въпросите за уточняване)
и субординация
за да имаш нуждата да отвоюваш оптимума
в сблъсъка на шанс и на условия
приемем че е вярно най-неотменимото
да се превъзмогвам до артикулиране
в подножието на изсъхнала тоталност
с решимост от самия хоризонт на случването

еднаквото е алогично

преди преодоляването