q.querist

2011-07-02T10:59:00.000-07:00

49

щом прекрачиш прага на своята щедрост
където и да си бил
резонираш с неопределеността си на отломък
поглъщан в неподвижността
на все повече добиващия образ
притискан в най-неоспоримия студ
с доволството на отминали липси
с начала от непрозрачност
и възвръщане в несъизмеримия изток на нуждите
резултантна за безсилието и
символна кулминация на преживяване
без собствено място
с глътка безсъние
гноясваща по усилието на изличаващ опит
и ожесточаване на съпоставките
за обстоятелства и ценности

50

разумно е да се каже че понякога
циничният опит е
резултат на учудване от съществуването и
извличане на симптоми
освен замяната с прекъсване
и удовлетвореността
с ритмични колебания за всеки цикъл
изчерпвани от примери на съзидаване
със захабената до пребиваване трагичност
колкото недопустимостта да погрознява до виновност
до виталността
с изнежената прозорливост на червена пръст
с полепнало по хълмовете песъчливо-жълто
без значение колко е хелиофилен
или –фобен хелофитът

2011-05-21T01:33:00.000-07:00

48

колкото да се усмири преходът
преди раздалечаващите се дестинации да обгърнат идеята
до очертаващия се логически път на виртуалното
позиционирани в единственост
заради същности и обстоятелства
с парадигми на основанието
с интрузии от конкреции метафизичност
в тектоничните структури на адекватността

трансцендирането ги развращава
и не взема предвид терминирането на валидността
колкото да е необозрима привилегированост
за метафизично-интензионалния подстъп на отказа
мимикриращ една отделна отличимост
посред процедури
разглеждани и удържани от редуцируеми до формалност
критерии

2010-10-25T12:19:00.001-07:00

47

дали достойният за инстинктите си ще се страхува
от изключителността
и заслужава ли сянката
завръщащата се неустановимост на илюзията
недоловимото неумолимо заглъхване на грижата
пропускът където изяществото се задъхва в очертаване
с очарованието на разочарование
завръщане преди да сме
с вината в навика на откровението и
наслагванията върху неподражаемостта на непривичното
върху оригиналността на пораждането
измамната застиналост на дълбочините
с дългата и кестенява коса на открояваните пасажи
и правото на изход за омиротворяващите пороци

2010-06-23T13:24:00.001-07:00

46

матов е мотивът
и нечетлив
виси и се притулва с всяко е
заради тях
твърде изкусителен
открит за алчността и грешен с пропуски
с какъвто да е ъгъл на тенденция
колкото и споделен но
недостатъчно далеч от малкото
когато може да се види несравнимото
и събудените разстояния
са привлекателни с поредности
и подреденост
много по-добре от повече

до ‘толкова’

кипи от граници многообразието

2009-04-27T12:21:00.000-07:00

44

per l'aer perso

45

да
специфика на феномена
без пряко отношение към нещото
и може да се каже че акцидентите от преднамереност
припознават смисъл
в неприемливия си характер
и променливостите
и градусите да си струват
(скъпо-то характеризира сферата изцяло)
и вътрешното на езика (съвсем логическо си е логическото))
въвежда правила – характерни ригоризми
с разпилени реплики по честолюбието
условие за предикат (този показател за очакване)
и екзегезата на странен или очарован
като предусловие
преди да е твърдение
по силата на по-изтънченото Се
и следствие от всяка дейност
свързана с амбивалентното доколкото да е процес
естествен избор и незабравяно забавено
в заблуждението че отвъд е топос
и непосредствена действителност
в каквото се превръща частното и развращава
случването на
(черна мисъл си е тя))
от публичното Е
пер-со-нифицииирано
като форма на решение от естуара на усилието

без ограничения и примеси

2009-04-15T12:49:00.001-07:00

42

и с преименуването
в разслояването на защо
местоименията
а и хаосът на място-то е характерен
(ти не беше ли в отсенките му) но

не е позлата
мисълта приклекнала върху ушите ми
елипсоиди
като примамките последователност
върху пирамидите или ‘разбитите в очите призми’
(нека бъдем причестени в заключения от чисти думи)
и под формата на свечеряване
да бъде сложен край с безсрамното безумство на случайността
(оригиналът ли е нужен)
но малко изкушен от онова лъжовното
двойно по-фалшив и добродетелен

а можехме да разчертаем произход в себестойността
(непривична на оглеждане e опитомената цивилизованост)
до вертикалността на значенето
все понякога
(колкото и новите пулсации да са предчувствие за скрити измерения)
омерзителното наклонява еволюционния стремеж към предпочитаното

върху нагледа са следите на животни и растения
познатото
и идеалистическо неразбирателство
с понятия за междини по мисленето
(не познатото)
обезсмислят съществуваването
с отглеждане
или опитомяване
макар етическото да не предпоставя начина
нито пък субекта припокрива фактите

43

капацитетът му ме комбинира избирателно
но не показва форма
(колкото се абстрахира от въпросите за уточняване)
и субординация
за да имаш нуждата да отвоюваш оптимума
в сблъсъка на шанс и на условия
приемем че е вярно най-неотменимото
да се превъзмогвам до артикулиране
в подножието на изсъхнала тоталност
с решимост от самия хоризонт на случването

еднаквото е алогично

преди преодоляването

2009-03-21T14:32:00.000-07:00

39

амбивалентността на съдържанието му
е в уточняване на думи но
да се разполага
е равносилно на това да се познава
с това – конституирането на разбиране и
космическата морфология на раждането
подменя облика и Е сгъстено взирането
(могат да протича)
и да изгражда значещите пропозиции
(този път ще се редува през редукциите)
предварително подготвен вариант на аргумента
(олицетворяване на позоваване)
и в безкрайно сложното
ще се разкрива в разногласия
съотнасянето предпоставен и следователно
аналитическо от връзки и зависимости
и закономерността му гладък
с дифракция по алогичното
по кондензиралата същност на това което
без да поучавам
в лицемерието
на самоочевидното положен
отпреди
с възможността фактичност но
отвъд въпроса за условията на зависимостите
с допълване за определяне
към причудливостта на перспективност
от територии на съчетаването
затворени от хоризонта на изобразителност
която заявява синкретичността на образувала
и с разликите
разяжда институициите на посоката
и не намира основания за изключителното

40

но как да се мисли началото като комфортна нищета
и временното да обременява образуването
с оригиналността на качествата
от което съответства
с облачните си вериги от предишното обусловено
с клапанът под формата на френетична е предвкусване
самотното олицетворено
редактирано за краткотрайност
с единствения или два живота
и досега
претръпнал по набръчкалата се протяжност
с топографията на ландшафтите от пристрастяване
и фиксиран или
ретроспективно впримчен в очертания
по адекватното от източния топос
по умерената климатична зона на единственото
по реалността на траекторията си
но с обърнати представи определям границите
с невярата че съм устата
или медиум по логиката на развитие
в безкрайността от крайни комбинации

41

(и краищата му по херменевтиката ми
са география
обозначена от изменчивост
пробола 'долното небе' за вечно връщане)

2009-01-28T09:25:00.001-08:00

38

‘агрегатът на физическите същества’?
тъждествува и
под знаците на озверяла плът
замръзват пропозициите
потъмнен
постепенно приближавам остатъка от орбитата си
и еманациите ми се разп(р)окъсват
в ‘аналитически рефлексии по границите
на логическото’
(светлата енергия Е
и предопределя форма)
странен плод на празнотата от отвъд мислимото
и синьото
от зеленикавата вечност на прегръдката Му
не-О-пределност
онтологическото О или У-чудване
защо-то-ли-зеленото-е-полегато
и долините Му ще очароват
и дланите Му очертават неслуч(а)ен избор
(музиката ти е посветена на съмнението) и
предрешава чувствата и
концентрацията
каквото Е да казвам си е обясняване и

2009-01-20T12:23:00.000-08:00

37

парадоксът на средата
и законите на фoрмата и възгледите
са изменение и
управление на законодателство
от слоя на мистичното
в съвършенството на уравнение
от непознаваното и
заблуждението на виновник
с безпрекословността от погледа на същества
възползвали-те се да причиняват
(гъмжат подбудите от поучителности) и
самоосъждане
влечугите са увлечение и
размахът на крилете им е деспотизъм
или страст и
всеки ден изтласква нови видове
(сложното е подчинено)) на
преминаването (не са ‘единствена опора’)
в наличността на собственост и
неравномерна добродетелност
без връзка
с привидности от разпределяне и инвестиции
колкото до ‘още’ от основата на кръговрата
и възможното разумно
независимо от необходимости и кръгове

да осъществяват
правата на живот и свобода и собственост са
естествени и неотменни
(искреното недовижда)
и представлява качество на масата
и кохерентности на универсума
(метафизиката забавлява основите на съществуването)
и учудването
с политическия строй на цялостна система

2009-01-13T12:13:00.000-08:00

36

преди това
валидното не е обратно на посоката в която търся
и способностите И
колкото до основополагаща-та
с вариации на нравственост по състоянието
нито величие
нито престъпване-то могат или
да не могат действителното обективно и
мотивите върху които ще стои
изменението на условия-та или
самоизменението
да се съдържаш в необходимостта на свойствата
в безметежния стремеж на безнадеждността
да определя интереса и
неизменяемостта като критерий
(целесъобразността ли Е)
в съответствие-то
с о-значения по субективната моралност
естетическо установяване на не-разумността
че в този ‘строй’
представянето е движение но
справедливостта посочва друг
премръзнал от причини
в климатичните условия на сетивата
изнежената география на другата предвзетост
с поданици по господството на угризения и угнетеност
съответствия в природата на отстъплението
на проникване и
користта на съществуването е променящ фактор за
температурата на умовете
и доблестта на егоизма през склонността към злото

2009-01-08T10:54:00.000-08:00

35

приветствам Го
в пропорции с пороци и противоречия Е
плодът на опита
при дoпускането на вроденото страдание
с всичките Му измерения
предхождащи размери и
консистенции
с преклонение пред ‘който’ затаили дъх
все по-ожесточено-то
лъха състрадание и
още по-склоНен в последствия и пряко
(очакването вече е промяна)
възвръщам фокуса си и
първоначините
(което може би се предизвиква)
без да Е преминало алтернативното или
без да може да премине
като хронично кожно заболяване
с констатации в поречията
на някогашни неприсъствия или
присъствия от принципа на ползата и
изолацията ли е независимост и овладяване
да не влияеш
когато си oбсебен

2009-01-05T11:20:00.000-08:00

28

пространствено ограничен
отдалечено същество е нейното условие
и стремежите към удоволствие да слушаш да говори
подреденият
и о-простено-то да може
в естетитеческото е до степен на позиция
особеното
месоядните растения не чуват
и не изработват
и не зачеват нужди
с ‘всяко’ принуждават благоденствие-то
до степента на съвършенство
‘да зная неговото’ в своя предпоставка
в съответното би бил
да съществуваш в общото и
подредеността се изяснява в органичното
да бъда колкото до нуждите на ‘тази’ чувственост
в изопачеността на думи смисЪли и ситуации и
организирана последователност и
първоначините на възпитаното може

29

„Самолюбието ражда желанието за щастие.” – Хелвеций –

30

и
с предимствата на добродетели
условия и реципрочност
в изокефалия са се престорили
изправените
загледани в еднаквото на
цялото зависи от вниманието на новите и гладни
назначават случая
и о-съзнават реалността като съвкупност от
не-проницаемостите в едното
или друга положителност
(обратът ли ме пренарежда) и
о-значава цялостта с почувстваното
като вместимост и
злоупотребява дума-та ‘какво’
показва случая и
опосредстван с мисълта на страстите Е
‘следователно’ високото
своеобразие на не-разбиране и
пред-разположението на добродетелта към отношения
преди вродените идеи да споходят ‘онова’
или да ‘снизхождат’
не-предвиденото преднамерено от
гениални-чаене и
не-доизказаност на обобщените черти на вложеното
спохожда смелостта на ‘откровението’
и този който ‘иска’

31

изнурително Е
и никак не е малко

32

‘Въображението е мисълта на страстите.’ - Вико -

2009-01-05T11:12:00.000-08:00

27

в констелации
не съответстват защитените пространства
и северно от 'планините'
около нулата се корени

суеверието и
вплътнените като основа на началото
по силата на справедлив се преобръщат
в непрозрачен
във физиологическото и

'ядачите на думи’)) и
неконстатирани-те съответствия
дали са защитени или
зашеметени
като основа на наличието Е
ограничаването
в единствената подреденост

2009-01-01T13:54:00.000-08:00

26

сферична толерантността е може би
опиат за о-съзнаване
(не стихва болката каквото си помисля)
и повлияното е смисъл и
смъртта на минало от полевата форма на разумност
и смехът на неутроните ме преобръща
в светещи ухапвания по безкрайността
и ме връща
(пеещите хора са досадни) и ме наблюдават
(едва ли ще стоя и ще ги гледам)
удобен инструмент ли е страданието
през възкресението на действителното съществува
(за каквото да остане)
с деспотизма на чудовища
нахранили надеждата с блаженство
проследява и потиска
(спасително бездействие от случване)
синтагмата ли е протест с числото за нарастване
и дължина
постепенното ще утвърждава религиозността
със странни предразсъдъци
хипотенузата им ще ме заслепява и засенчва
мислите от ‘онова’ и
нагнетява изобилие по избавлението
и небето е изкуствено от замъглявана обреченост
която видимото причинява с аромата ‘очарован’
да бъдат всички-те които ще възникват

по страните от съставен периметър
на еднообразното с един и същи ум

рязко оглушавам
изправен пред дилемата Е моя

2008-12-31T03:34:00.000-08:00

23

гърчовете ми възторгват цялостта на преживяваното
проходим като пейзаж от нищото по себе си
забързвам към истерия
ще замълча
(толкова далеч от входа да пораждам втренчване)
с копнежите през раболепната ненавист
на ‘онова’ е ultra
просторно като вкус на уникалност
и силата му да отрича всяка независимост

не биваше да Е

24

„Синът Божий умря – напълно вярвам в това, защото това е безсмислено ...”
- Тертулиан -

25

по западните ширини на профила Му
стресът е съдействие и наслаждение
с мобилността на прости репликатори и
bona fide
когато прилежащите при-наднежат на
правите ъгли
и равните стени са всъщност равнобедрени
колкото да съм сферическа тоталност

2008-12-31T03:32:00.001-08:00

22

през хибернация на територията
идейната теория на смисъла
не се нуждае от еротика
с(на) простите идеи ли съм идентичен-
ТЕ колкото до лицемерието на добрия вкус
и не-прозрачността на теснините Е
каталептическа представа-та
(екзегетът ли съм или понякога не съм)
там където утвърждаването точно съответства
всичко ‘онова’ И е
теологична обстановка-та на акциденцията чернота или
непроницаема прозрачността Е
с недостатъчна приемливост във всяка инкрустация
(важно ли е за кого)
с неопределеност-та на атараксията и
ПРЕ-формулираност на тезата
когато пеходът е жив и
отговор на собственото И изграждане
като нетрайност от граничещо събитие
доколкото достатъчното е коректно
в конкретното да разпознава и да изяснява

не са обременени
неопитомените завръщания преобръщат
без нужда да съм повторим

2008-12-28T12:43:00.000-08:00

21

прекрачвам
срещуположното на очевидността
с ‘наи-доброто от възможните незнания’
каквото искаше да чуеш
(но ‘това’ е насекомо)
нежни думи за ноща говорят всевъзможните
на другите блестяща и допускат
назначението на значения
наместо чувствената непосредственост
непредвидима с непреклонноста си
докато ‘преводът’ се блъска из каньоните
през черепната ми кутия
с постоянна загуба на острота
и сектор
няма укор
за пространствените изменения
място на приоритет тежи на съвестта ми
със способностите си за репликиране
погледнато с очите на единственото
(през оцветени ириси)) смешното е да се мисли
и лъжовното е свързано с достоен но
двойнствения на подробности с пресечни точки
на потенциал и упоритостта на употреба
о-благородява със сетивата на предмети и
вид на множества
разкъсвани от случаите
на логическа необходимост
доколкото е ‘допирът’ с явления
доколкото не сме самите основанието за екцес
и homo homini е с първообраза си
да послужи за причина и
необходимото да предполага
реална-та последователност и

безспорното ни убеждава (вместо херменевтика))
че бялото Е
‘студено твърдо валчесто’

2008-12-24T05:14:00.000-08:00

20

което се извършва
включително до естеството е
една и съща-та принуда
да описвам
подчинеността на възприемането
когато си погледнал в сумрака на
съществуването и
с помощта на другата нечетност
си част-та от непрекъсната насоченост и
с константа за изменчивост
вървиш към скрития оргазъм
с рубинен цвят
искрящ на глутамин
на това да бъда разрешен/разкъсван
в разширяването

‘it’s all about the ?’

въобазителни са кварките по аромат
с една и другата причинност
о-съществителни и
възпитавани в прекъснатост
ще отнасят възгледи към произхода и
обусловеността
предполага съвършеното е безразлично
и привиква
взаимодействие-то в преходи и
в приликите ‘за’
съответствия които приковават в ‘тази’ роля
‘ниското’ Му Е
търпимостта за ранг на ‘предпоставките’
от емблематичното на посвещаване

‘It makes me be ashamed to be alive’

в условия-та на знамение и кръговрат си
не-простим(о)

2008-12-22T02:38:00.000-08:00

18

в очите ми
привличането е
с проблясъци на неутрино и
небето ми гори и
планината е кубичен километър лед
прозрачен съм
и почти не съм съвсем
но сателит на друг двигател и
анестезия на интензивна анонимност
имам усета и
ако се замисля преминавам
след разлива на никога
неща-та са поле и залез
най-външна част от обичайното
тръгвам по дъха на чувственостите
през пустошта
комплексиран с продължителната задължителност
по релеф от компенсации
белемнитите мигрират в хромозоми на небрежността
белерофонтът бикаренус проговаря най-дълбокото
откъм предстои с безбожност

искам просто да издишам но
брахиоподите не могат

2008-12-22T02:36:00.000-08:00

15

аналитичният - резолютивен метод
е изгубил зрението си и
налудничавостта на първото изписване
е нетрайност на зачеването и
оказва липси на мъглявината
от сублимиралата част на спектъра

16

без ‘никакво’
далечното е по-дълбоко и
(едва ли) атмосферата е суха
на предишни пропозиции

2008-12-21T09:16:00.000-08:00

19

патетична
сублимацията подчинява на
обобщеност и
назоваване и помиряване
(може ли на място да се причинява всякакво индивидуално)
и да поставя автентичността на разширяването
макар и
с вибрации по плътността
да наставя дължината на вълната
в злокачествени-те образУвания от ‘семена на структурите’
с мярката на видим блясък
и обречеността на
дясно ориентирана частица

2008-12-18T06:51:00.001-08:00

13

пред вида на разтежението е самата себе си
в модификации от измерения
в неудържимото е
недостижимо за ума и екраниран
по предразположение е
восък
(служи като доказателство на съществуването)

и способността за съпоставяне е извор на началото
към решаването му различно

маркирани върху идеите
съболезнованията са самите зъби на концепта
обективираните свойства на
доколкото са единични-те резки
върху относителности на привидното
върху съотнасянето и
върху самото битие или
обективното е всекидневно
вместо истинското време

как да бъдеш убеден

ако не искаш да разбираш и
скоростта на изменение вирее
в отношението на съгласие и
отстояние на молекулите
и модусите са
афект на робство отпреди ‘червеното отместване’
когато непредвидимостта е вещество
от метафизичността на корените
върху неизменяемата същност
да ги вписвам
в отношението си към всички други
и пълнотата е без контрапункт
конституирана или
поставена в традиционните ерархии на знаене
и интерес
и негативен опит

2008-12-18T06:36:00.001-08:00

12

доколкото ще ме прорязват
злокачествените ‘остатъчни отломки’
неразривни
зависимости-те сълзят и смъкват игото
до установеностите ‘там’
до своите злочестини
и слизат до свещено-то на отчуждаемост
и ревнива празнота
не са ‘когото’ падащият приближава
в интелектуални недоимъци
с носталгия
и легитимиран от невинност
застива помежду им
(освен от своята безумност) и съответства
доколкото съм инцидент и
с прозрачността на отразяваното
не искам да принадлежа
и да отмествам неизменното

2008-12-16T12:04:00.000-08:00

17

кимберлитовата страта или струна на
преплитането/преобладаването
ме изплюва
в мозъка на педизвикал разстоянието
(пред известното)
след като си прекосил неназовимото
и вибрациите ме разтягат в
две съвместно дишащи
преплитащи се съчетавания
от физическа свенливост и
‘постоян(е)н-ното еднообразен неизменен’
ли е начинът или
припознаването на неразрешимостта
или да постигнеш равновесието е/или
далече
от предела на възможни съчетавания
и нарязва гънки по вселената

вечерята ми е поръчана

и заклинанията колапсират в недостатъци
и назоваването без да съкращавам
хипнотично-то-ли-Е-пределът
предполагаем източник на фатализма

2008-12-15T10:58:00.001-08:00

14

какво точно е една тоталност
тоналност закъсняла за предмета си
и ‘отвращение пред празнотата’ или
значението превърнало се в употреба
ме възторгва
или буквалното бленувано е
любопитството че той-вече-я-е-позволил
в контекста на ‘това’ и моята нищета
е прекалено гордо сбъдване

2008-12-13T12:10:00.000-08:00

10

от самия
повече от всичко-то е притежание
на стръмнините
частен случай на случайността
покварен от повече
с достойнството на висша прочит
достолепието му е чуждо на разбира-се
затихнал в преходните свойства
постепенноста му е концепт на определянето
и идеалът
на зависимост от всички качества
се разпростира в спорадичното е разнолико
на най-желаното
на други свободи и преходи
да назначавам себе си във всеки индивидиум
с болнави песъчинки самобитност
по концептуалистическите съблазнители
(доколкото са ситуирани)
или на ‘такива’ по притворното
в суверенитет от фрагментално предявяване
като разбиране
и изобразяване на сложни граници
и намерения
техните лица да се стълпяват
отколкото растежът да е произвол
и да се стъмва получаването
в класовата същност на егоцентризма
у всеки
с единствен принцип на роенето
и съхраняването

2008-12-13T12:01:00.000-08:00

11

вместо аура
дългът ми се надипля да не зная от кога е ‘онова’
овъзмездено-то от
фьона по абревиатурите на
даване и получаване-то
с турболентностите
на ’когато’ ме протяга като назидание
the cost на множественостите
(откога е множествено)
и с anima irrationalis
ще съм одухотворен от нагледи
как-то и с един по-малко-то-от-недостатъци-те ми
разгънат
в повърхности за всеки принцип е тъждествен
осъмвам по местата си
едипов и
с все по-обобщена чувственост и
лицемерие от
вездесъщата протяжност на определеното
и с всички качества на колосалната съвкупност
в зло-употребености-те се сгъстявам
в изброяване на обективното и се
подреждам по невежественото на
абсолютното в истории
и зложелатели на граници
от-начало-то да се съмняват по фрагментите
на ‘на всички тези непостижими проявления’ и
от 'като' разхвърляни-те истини

2008-12-07T12:12:00.001-08:00

9

по стъпала от принципи и нищета
изглеждам очевиден
колкото познат да се окаже
мотивът за пространственост
и параноичният ми вид посочва
да отнемеш от отместването
щом по китките ми
ганглии-те пресъздават ‘тази’ смърт
и небрежността е ‘няма’
и по мярка на извършването
с цели от изисквания
гранулирани в добре-дошло-то и
звукът е шанс
да видиш в ембидекстрията
похищението на съвсем различен опит
и докосване
превърнат в категория
без значение
дали под формата на другост
конституиран от ‘разбирането’ или
от ‘понякога’ е средство за разплащане
в кълбото от напътствия
болезненото предполага
пред-разположение
и тревожността на каквото-да-се-случва
Е представляемото или
нищото да сугестира по представата на
то-било-в-усещането
или
anima irrationalis като фикция
изчезва в о-еднаквеното поле
на същностите
да съдържат в себе си необходимото
или ‘nihil agit in se ipsum’

задлъжнял на волята за своята
страна от обясняването

2008-12-07T12:09:00.000-08:00

7

възторжен си
и безтегловността ти тук
е благословена гадост или гордост
или наглост
или готовността ти да не знаеш
че regnum-ът на посто-ян-ностите е
стремеж-ът на последвалото
да про-падне
и да бъде общото от истински но
каквото трябва и защото искам
облакътен на
най-удобната импрУвизация
докогато ‘малкото’ е странно и
недостатъчно-то е мълчиво
с коси по институцията на комплекса
когато съм протегнал възгледа си
по здравословното да о-значава
разпростреностите от преди или
‘de omne res cibile’ на Пико и

8

езикът ми полепва
по конкрециите на забързването
и обезкостява формата или
омиротворява привилегиите
където Е мотив на алчността
в каквото ще съм прекроен от позитивното
но приповдигнат
колкото да разрушавам
подобието на което съм болезнен
с другостта на захабената си интуиция
в пропорции на произволното
прежълтявам
по стъблата от невинност
доколкото съм уловена безусловност

2008-12-07T12:06:00.000-08:00

6

издължавам се по увлечения
сгорещени-от-метаморфозата на интелектуалното
е натрошен
скупченият от съмнения за това че е честолюбив
но вдъхновителят да съблазнява
(сигурно не го убих) и навикът не ме допуска
но разтревожен в смисли-те на
нещото когато предстои
предявявам стигмите на твърде многото-преди
от прехода и
със страха на всяка строфа
продгизвам в далновидността от догматичност
и изгладнялото ми отражение
да е срещу ‘това’ остойностяване да се изправя и
да причиня онази част от себе си
одързостена на превръщането в поведение
да се приплъзвам по повърхността
на недостатъчната си емоционалност
и да преглъщам ‘отражателната си способност’
преди да ме надвеси хоризонта и
подивелите ми крачки да попият атмосферата
на ‘мястото’
с безотговорността от младостта на вещите и
нищетата да те притежават с ‘онзи част от себе си’
и благодарността доколкото те припознават

2008-11-28T07:29:00.000-08:00

5

‘единственото’ Е да имаш ‘разстояние на времето’
като срещуположното на връх
да можеш да го продължиш
доколкото да подлежиш на воплите си
в означения подобен на ‘защото’ си си
заледено заключение
надхвърлил неведнаж и мимоходом
избелелия наглед и
artificial-ностите му да послужиш
в неумолимата си ситост

главозамайващо е

изискаността ти се изплъзва
между пръстите на
наелектризирана порочност
с предизвестеността да заслепявам
недостатъчностите на непрекъснато и
подозрително е ‘този’
с най-доброто от ‘самия’ съжалил виновността
зададена в хрилете им и
проявеното е снизхождение
докъдето води rigor-изма
proselytos-ът съм
по ригидностите на substantia cogitans
доколкото е о-среднена неизбежността
ще оцветявам пронизителностите на
неспособен на определеност и мастит за
причинител
(казах че си демиург))) обозначен с признателност и
неспособен на определено място
с допълване в отсъствието
(трябва ли и с ‘още’
да сменя изтръпналата Му ръка)

фаталният е край без край и

с безпрецедентност на тоталната граничност
толкова горчивините им са ненагледни
да сравнявам да се мразя
но обнадежден от благородството на злото си за същност
в ‘малко изпопадали’ но
‘изкъпан и облечен’)) гримиран тоест с романтичен поглед
и фиксиран
подгласникът на единичното
от мъртвите води

2008-11-25T04:06:00.000-08:00

4

и да си струва
изобразяването ме оттласква по
осигуреностите на каквото съм
типичната напрегнатост на цветност
с кожата на доловен
ако предпочиташ колорит или
израстъци пронизват качеството на
‘дали’ или ‘да съм задължен
защото трябва’
колкото е концентрирал
без да иска да съм истински
несигурен и колеблив
вгорчава интуицията си до зреене
несъстоятелен
дребнав и комплексиран
недоразумението съм
синостозата на възхождение
доколкото душата ми лъшсти претенция
Е цел за формата
което си е ‘изначална подлост’
на обвивката ‘велика самообич’
в ‘презрението срещу себе си’
да можеше да бъде нещо повече
от ритмите ми да са тези

2008-11-23T05:45:00.000-08:00

1

въпреки експеримента
резонира пустотата
но аз твърдя самата плът
безуловността го знае и
с присъщите имунитети
препълва произхода
в експромпт на образуването
с размер на чиста геометрия
и еманация
от множественост на нюанси

2

изострен от последиците си
и назовим за прекомерности
с тълкуване на твърдина
на същности и възгледи
и означения
и обходим
в категории на съответствието
с протяжността на
непремислен в себе си
побелявам от праха на тъмното
но тук
за първи път от всичко

3

с размах доколкото съм екзалтиран
екзекуторът на случващото се e
знамение на определян от значението quasi
владетел на обсебеност
от непоквареността на изразяваното и
помилването да намериш е осъществимост
поместена в обема на евентуалност
с мястото да си сполучен
по течението на почти-това действително
и неотчуждимо-неделим е винаги